Обратно кихане при кучета: какви са причините и как да се лекува?

На първо място, обратното кихане при кучетата не е истинско кихане. Ако някога сте виждали кучето си да подсмърча, да се издува или да си поема дълбоко дъх, значи сте били свидетели на обратното кихане при кучетата.

Обратното кихане при кучетата само по себе си не е повод за притеснение, въпреки че може да бъде тревожно, ако не сте сигурни какво се случва. Обратното кихане при кучетата обаче може да бъде симптом на други състояния, които изискват ветеринарно внимание.

Официално наричано фарингеален рефлекс за повръщане или пароксизмално дишане, обратното кихане при кучетата е състояние, при което кучето изпъва шията си и започва да издава задъхани звуци, сякаш не може да си поеме дъх.

Какво да правим с обратното кихане при кучетата

Масажирането на гърлото на кучето или покриването на носа му, за да го накарате да преглътне, може да помогне да се изчисти всичко, което дразни гърлото му. Ако това не помогне, опитайте да предложите храна и вода или да изведете кучето навън.

Повечето кучета ще се възстановят доста добре сами, но ако обратното кихане продължи, посетете ветеринарен лекар.

Кога обратното кихане при кучетата е сериозно?

Ако при кучето се появи кръв или секрет от носа, някаква деформация около носа, липса на енергия или апетит, или някакъв дихателен проблем, потърсете ветеринарен лекар.

При кои породи е по-вероятно да се появи обратното кихане?

Брахицефалните породи с плоски лица, като боксерите, мопсовете и ши цу например, имат удължено меко небце. Тези кучета могат да страдат от пристъпи на обратно кихане по-често, отколкото други породи. Това е така, защото при вдишване те действително могат да засмучат небцето в гърлото си.

По-малките породи също са по-склонни да страдат от обратното кихане, тъй като имат по-малко гърло.

Здравни проблеми, които причиняват обратното кихане

Когато ветеринарният лекар оценява животно с обратно кихане, той ще вземе пълна здравна история и ще извърши обстоен физически преглед, като обърне специално внимание на дихателните пътища и устата. Понякога ще са необходими рентгенови лъчи, риноскопия (използване на инструмент за изследване на носните пътища) или други процедури.

Възможните причини за прекомерното обратно кихане включват алергии, инфекции, чужди материали (напр. трева) или анатомични аномалии, засягащи носоглътката.

Назалните акари, малки паразити, които могат да заразяват носните пътища и синусите на кучетата, са друга възможна причина за обратно кихане. Те се предават от куче на куче. И евентуално чрез контакт със замърсена среда и затова най-често се диагностицират при кучета, които са се приближили или по друг начин имат контакт с други кучета.

Как се лекува обратното кихане?

Леките пристъпи на обратно кихане обикновено са нормални и не изискват никакво лечение. Ако искате да се опитате да помогнете за съкращаване на епизода на вашия домашен любимец, можете леко да духате в лицето му, да масажирате гърлото му или да държите ноздрите му затворени за няколко секунди. Това може да доведе до по-бързо спиране на пристъпа на обратно кихане.

Подходящото лечение на прекомерното обратно кихане зависи от причината. Понякога ветеринарните лекари лекуват кучетата с медикаменти, без да е поставена окончателна диагноза за назални акари, тъй като паразитите невинаги се откриват лесно. Чуждият материал в носните пътища или носоглътката може да бъде отстранен ръчно или чрез риноскопия.

Обикновено е необходима операция за отстраняване на образувания и коригиране на анатомични аномалии. Инфекциите могат да се лекуват с подходящи за кучетата антибиотици или други медикаменти.

Не се паникьосвайте!

Обратното кихане звучи по-лошо, отколкото в действителност е. Ако се съмнявате, винаги се обръщайте към ветеринарния лекар, за да сте сигурни. Но при нормални обстоятелства обратното кихане не е вредно и не изисква лечение.